Заплащане и принудително събиране на издръжка по време на извънредно положение

Заплащане и принудително събиране на издръжка по време на извънредно положение

На 23 март 2020г. законодателят окончателно прие „Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г.“

По своето естество същият не урежда по фундаментален начин дадена група обществени отношения и процеси и в тази връзка не може да се окачестви нито като устройствен закон, нито като отраслов такъв, а следва да се чете и прилага съобразно уредбата, намерила израз в останалото действащо законодателство в страната.

Спецификата на приетия закон се изразява във въвеждането временно и само за срока на обявено в страната извънредно положение на изключително разнородни мерки и действия.

Същите най-общо могат да се охарактеризират като въвеждащи отклонения и допълнения от обичайно познатите ни правила, по които не само държавата изпълнява властническите си правомощия, а и всички ние като граждани упражняваме наши права или изпълняваме определени задължения.

Към момента редакцията на закона е ориентирана и касае конкретно обявеното в страната ни на 13 март 2020г. извънредно положение, породено от пандемията от COVID-19 , още наричан „корона вирус“.

В тази връзка напълно резонни са очакванията за неговата бъдеща промяна дори още в рамките на настоящата епидемична криза, освен поради липсата на прецизност и изчерпателност в структурата и правните формулировки на текстовете в него , то и за удължаване живота на самия закон и привеждането му към пригодност и универсалност за всяка нова ситуация на извънредно положение. Не е изключено и приемането на изцяло нов подобен закон за извънредното положение.

Доколкото законът споменава изпълнението на задължението за заплащане на издръжка, без значение дали такава се дължи на дете, на бивш или настоящ съпруг, на родител , баба или дядо, брат или сестра , следва да се подчертае , че за разлика от изпълненито на други частни задължения, възложеното такова за плащане на издръжка остава непроменено.

Ето защо всеки задължен по силата на житейска ситуация, закона и/или дадено съдебно решение да заплаща издръжка следва да знае, че това му задължение не е отменено или променено, нито изпълнението му е отложено по причина на извънредното положение и глобалната епидемия от COVID – 19 / „корона вирус“.

При липсата на доброволно плащане на издръжка такава ще може да бъде претендирана пред съд и присъждана и по време на въведеното извънредно положение, а при липсата на доброволно изпълнение на решението на съда, издръжката ще може да бъде събирана принудително чрез съдебен изпълнител при образуване на изпълнително дело срещу длъжника.

Не е налице ограничение и забрана издръжка да се търси и събира от задължения да я плаща дори ако последният е носител, заразен и болен от COVID – 19 / „корона вирус“ или каквото и да е друго заболяване.

Длъжникът не се освобождава от задължението си да заплаща издръжка дори ако е уволнен от работа, останал без доходи или имущество в следствие на епидемичната обстановка , извънредните мерки за справяне с нея или променената икономическа конюктура.

Единствено съдът е оправомощен да се произнесе по въпроса дължима ли е и в какъв размер издръжката между две лица ако между тях съществува спор по този въпрос. Тази законова хипотеза не се променя от въведеното извънредно положение.

Все пак следва да се обърне внимание, че по време на действие на приетия сега „Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г.“ лихва за забавено плащане на издръжката не се дължи, не се начислява и не следва да се събира принудително от съдебния изпълнител по време на извънредното положение ако на последния е поверено събирането на издръжка.

Дори когато е присъдена от съд, лихва за забавено плащане на вземания по издръжка ще може да се претендира и събира само за периода на забава до обявяване на извънредното положение, така и след неговата отмяна.

Законодателят категорично отменя последицата на плащане на лихва в хипотезата на забава по време на действие на извънредното положение.

Макар законът да споменава, че по време на действие на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни , арбитражни и изпълнителни производства, не е отнета възможността и правомощието на съдебния изпълнител да налага обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника , да прилага предвидените в закона изпълнителни способи и събира принудително неплатената доброволно издръжка, включително чрез запор на банкови сметки на длъжника, запор на трудовото му възнаграждение до работодател или пенсия, запор на вземанията му от трети лица и други.

Съдебният изпълнител ще може да налага запори и възбрани върху движимо и недвижимо имущество на длъжника, включително описва запорираните и възбранените вещи за събиране вземането по издръжка.

Според точния смисъл на закона обаче публичните продани на запорирани и описани вещи и имоти ще следва да изчакат отмяна на извънредното положение.

Традиционни остават и се запазват дори при действащото извънредно положение правата и привилегиите на имащите право на издръжка да я събират принудително чрез съдебен изпълнител дори при насочване на изпълнението към несеквестируемо за други вземания имущество на длъжника.

Така например не е отнета възможността на търсещия издръжка да иска събирането на текущата такава от цялото трудово възнаграждение или пенсия на дължащия плащането на издръжка или да иска събирането и от получавана от длъжника стипендия – нещо което кредиторите по други вземания не могат.

Налице е възможността на търсещия издръжка да поиска възбрана и опис на всички земеделски земи (стига стойността им да не надвишава вземането по издръжката) на длъжника или на единственото му жилище. Продажбата на същите обаче ще продължи след отмяната на извънредното положение.

Именно по причина, че задължението за плащане на издръжка не се отменя, нито се отлага неговото изпълнение по време на извънредното положение на вирусна епидемия, липсата на доброволно плащане на издръжка може да доведе като последица не само до принудителното и събиране от съдебен изпълнител, но и до подвеждане под наказателна отговорност на задължения да я плаща.

Българското законодателство е инкриминирало като престъпление системното неплащане на издръжка и съгласно Наказателният кодекс на Република България този, който е осъден да заплаща издръжка съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски може да бъде наказан с лишаване от свобода до една година или спрямо него се предприемат поредица от пробационни мерки.

Ето защо съветът на адвокат Радослав Шулев като дългогодишен специалист в областта на изпълнителния граждански процес е страните задължително да потърсят консултация и помощ от практикуващ в областта юрист, и то с добри познания в сферата на съдебното изпълнение при възникнали проблеми , свързани със заплащането на издръжка.

Спецификата на материята и правилната ориентация и справяне в сложните правни процедури , уреждащи отношенията между страните при спор, изисква добри правни познания и съдействие на адвокат независимо от житейската ситуация , в която дадено лице е изпаднало – такава на задължение да заплаща издръжка или право да я получи и събере принудително.

Безспорно отнасянето на проблема към квалифициран юрист би спестило време, пари и не на последно място гарантирало защита на правата на която и да е от страните по спора.

Адвокатска кантора „Шулев, Белев и Партньори“ разполага с квалифицирани специалисти, които могат да окажат навременна и адекватна правна помощ и защита при нужда от предприемане на юридически действия по събирането на дължимата към Вас и Вашето дете издръжка.

 
call us icon