При водене на дело за родителски права без брак или при развод задължителен въпрос е определянето на режим на лични отношения между детето и родителя, с който то няма да живее.
Именно в частта, касаеща режима на лични отношения, са и най-големите спорове на разделящите се страни, а личните предпочитания на част от съдиите също не допринасят за това да бъдат постановявани работещи на практика съдебни решения.
Основен проблем са остарелите формулировки, които се постановяват от съдиите при делата по исков ред или пък сляпо се поддържат от колеги адвокати от по-старото поколение.
Възможно най-порочната формулировка за режим на лични отношения е „всяка първа и трета седмица от месеца“ или още по-лошата „всяка втора и четвърта седмица от месеца“. На пръв поглед нищо страшно, но когато дам календара и попитам отсрещната страна, която спори с мен коя е първата седмица, почти винаги получавам грешен отговор.
Това е така, защото аз като профилиран бракоразводен адвокат знам правилото за изчисляване, а обикновения човек – не.
А правилото е сравнително просто и е дадено в тълкувателно решение на ВКС казващо, че за първа седмица се брои тази, в която всички дни от понеделник до неделя са в съответния месец. Следователно ако първата седмица от съответния месец започва например от сряда, то това е не първата седмица по смисъла на закона, а първа ще бъда седмицата след нея.
И когато двамата родители са на различни мнения относно това, коя е първата седмица от определения режим на лични отношения с детето, неминуемо се стига до конфликт.
Кой е виновен това да се случи?
Отговорът е лесен – съдът, който постановява съдебно решение по шаблон, без да държи сметка как то ще работи на практика или адвокатът, който не е адекватен на изменената социална обстановка и новите тенденции в делата за родителски права.
Какво е решението на този проблем?
То също е лесно – формулировката на вземане в събота и неделя да бъде „всяка четна /или нечетна/ според поредният и номер в годината седмица за времето …“. Това изчисляване е много по-лесно и ясно, защото всеки закупил си календар ясно вижда коя е съответната седмица – първа, втора, четвърта и т.н. и съответно няма как да се получи разминаване в резултат на тълкуване. А така се избягват и конфликтите между родителите.
Втори огромен проблем е безумната формулировка „През лятото да еди-колко дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката“. В практиката си съм виждал как майка взема три дни в средата на десетте, през които бащата е взел детето за море, само и само, за да го върне и да попречи на почивката му.
Получава се едно остро противоречие изразяващо се в противопоставяне на висшия интерес на детето от контакти с родител срещу възможността за платен годишен отпуск на другия родител.
Още повече, поставя се правото на един баща /обикновено/ да се вижда с детето си в подчинена зависимост от субективните преценки и желания на другия родител майката /обикновено/, която има всички възможности да злоупотреби и саботира режима на лични отношения посредством платения си годишен отпуск.
Решенето на този проблем отново е гениално просто.
Вместо да се поставя правото на лични отношения с детето в зависимост от субективен, лесен за манипулиране и използване инструмент като годишния отпуск, то най-простия и лесен вариант е да се формулира виждането през летните месеци по следния начин: „Родителят ще има право да вижда и взема при себе си детето да времето от толкова часа на това число до толкова часа на това число за всеки от летните месеци ….“.
С едно изречение се внася максимална яснота и се пресичат всякакви опити за злоупотреби.
Разбира се има и много други моменти, за които трябва да се следи при писането на споразумение или искова молба при делата за родителски права и далата за развод, но нашият съвет е да доверите своите правни проблеми на професионалистите от „Адвокатска кантора Белев, Манчева и партньори“. Така ще си гарантирате, че няма да получите съдебно решение за лични контакти с Вашето дете, което практически не може да бъде изпълнено.
