Поставяне под запрещение

Поставяне под запрещениеПроизводството по поставяне на едно лице под запрещение е уредена в Закона за лицата и семейството и в Гражданския процесуален кодекс.

Целта на това производство е на едно лице, което основно поради свое заболяване водещо се според в закона до „слабоумие или душевна болест“ не може да полага съответните грижи за своите работи, което налага съда да прогласи поставянето му под запрещение, което де бъде първата стъпка към учредяването на настойничество.

Целта на процедурата е да се защитят интересите както на самото лице, така и на останалите участници в гражданския оборот, чиито права и интереси биха били защитени встъпвайки в правоотношения с такова лице.

Така се отнема дееспособността на лицето и то не може самостоятелно да формира воля, като по този начин за интересите му се грижи друго лице, негов близък.

Искането да бъде поставено едно лице под запрещение може да се подаде от близки роднини, съпруг и прокурор, като компетентен да разгледа делото е окръжният съд по местоживеене на лицето, чието запрещение се иска.

Делото се разглежда в състав от един съдия и постановеното по него решение може да се обжалва пред съответния апелативен съд.

Делото за поставяне под запрещение има някои характерни особености, които следва да се знаят. За доказване на необходимостта от подобно решение се използват на първо място медицински документи, доказващи психическо заболяване или забавено умствено развитие и се разпитват като свидетели близки на лицето, които да потвърдят, че то не може да се грижи само за себе си.

Поставяне под запрещение – специфични моменти при такова дело

Специфичен момент при едно дело за поставяне под запрещение е, че окръжният съдия следва лично да се убеди в състоянието на лицето, чието запрещение се иска и да го разпита, като придобие преки впечатления за твърдяната в исковата молба невъзможност на лицето да общува нормално с хората, да се грижи за себе си чрез закупуване и приготвяне на храна, да може да се облича само, да полага грижи за хигиената си, както и да разбира свойството и значението на това което върши, тоест вменяемостта му.

Съдът следва да установи наличието на причинно-следствена връзка между съответното заболяване и неговите външни проявни форми, които водят до това, че фактически дадено лице не може да полага грижи за своите работи.

Често лицата, чието запрещение се иска не могат да чуват, говорят и не разбират какво им се говори и са с висока степен на инвалидност.

Личното им присъствие обаче с оглед разпита от съдията е задължително, което и налага те предварително да бъдат подготвяни и успокоявани във връзка с присъствието им в съдебната зала.

От възрастта на лицето и степентта на невъзможност да се грижи за своите работи зависи степента на поставяне под запрещение – пълно или ограничено, като под ограничено запрещение могат да бъдат само лица, които са пълнолетни.

Със свидетелски показания обикновено се установяват фактите, че ответникът чието запрещение се иска не може да чете, пише, че не разпознава стойността на паричните знаци, не се ориентира в обстановката без придружител, не поддържа никакви социални контакти, не взема предписаните му лекарства самостоятелно.

След влизането на решението по делото за поставяне под запрещение същото се изпраща на органа по настойничество и попечителство към съответната община, където е регистриран ответникът с цел учредяване на настойничество.

Като настойници обикновено се назначават близки роднини на лицето чието запрещение е наложено, като се приема, че такива лица предвид родствените си връзки в най-пълна степен биха защитавали неговите права и интереси.

Специалистите от Адвокатска кантора „Лазар Белев и партньори“ разполагат с богат опит в съдебните процеси свързани с поставянето под запрещение и могат да окажат помощ на гражданите, които се нуждаят от реализация на тази процедура относно техни близки.

Цени на правните услуги свързани с дело за поставяне под запрещение:

  • Устна консултация по въпроси касаещи поставянето под запрещение – 100 лв.
  • Оразуване и водене на дело за поставяне под запрещение на пълнолетни лица – 1000 лв.
  • Държавна такса за образуване на дело за запрещение – 80 лв.

За насрочване на дата и час по съответния казус не се колебайте, а се свържете с нас на телефоните и електронните пощи дадени в раздел контакти на сайта.

Да, трябва да се разпитва това лице, защото съдът трябва да бъде сигурен, дали лицето се нуждае действително от психиатрична помощ, дали има умствени проблеми и дали осъзнава действията си.

Ако се наложи поставяне под запрещение, лицето не може вече самостоятелно да се разпорежда с имотите си и да извършва правни сделки. Това може да прави само законно определен настойник.

Най-често това се налага при хора, които имат психиатрични проблеми и не желаят да се лекуват. Налага се и при някои възрастни хора, които заради възрастта си и болести не са в състояние да се разпореждат с имуществото си. При такива ситуации, хората са уязвими и лесно могат да бъдат подмамени и варианта да бъдат защитени, е като се поставят под запрещение.

При ограниченото запрещение, лицето има право да се разпорежда с имуществото си и да извършва други правни действия, ако неговият настойник е съгласен. Ако лицето има пълно запрещение, то няма право да извършва никакви правни сделки и това може да се случва само чрез законният настойник.
Да, може да бъде отменено запрещение или пълно запрещение да бъде заменено с ограничено. За да се случи това се подава иск за отмяна или промяна на вида запрещение от настойника или от самото лице.
Имате проблем с поставяне под запрещение?
Ако имате нужда от адвокат, специалист при правни казуси, свързани с поставяне под запрещение на обвиняемото лице. Обадете ни се още сега.
call us icon