Дело за обжалване на дисциплинарно наказание се води винаги, когато работник или служител счита, че същото му е наложено несправедливо от работодателя. Съгласно Кодекса на труда дисциплинарните наказания, които могат да бъдат наложени за нарушения на трудовата дисциплина са забележка, предупреждение за уволнение и уволнение.
За какво се налага дисциплинарно наказание?
Дисциплинарно наказание се налага за нарушения на трудовата дисциплина, като в зависимост от сериозността на нарушението е и тежестта на наказанието. Сред нарушенията в практиката основно се срещат:
Закъснения и неявяване на работа; - Производство на некачествена продукция;
- Неспазване на правилата за производство;
- Явяване на работа под въздействие на алкохол и наркотици;
- Разпространяване на поверителна информация;
- Кражби на материали и суровини.
Кога се налага дисциплинарно уволнение?
Най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ се налага за конкретно изброени в чл. 190 от Кодекса на труда дисциплинарни наказания, като неявяване на работа за 2 последователни дни в рамките на месец, закъснения за работа, ощетяване на граждани или на работодателя, участие в хазарт с използване на средствата за комуникация на работодателя и за други подобни, сериозни нарушения на трудовата дисциплина.
Как се налага дисциплинарно наказание?
Процедурата по налагане на дисциплинарно наказание започва със събирането на данни за извършеното нарушение и искане на обяснения от работника или служителя, които могат да бъдат дадени устно или писмено. С цел доказване на изрядността на процедурата, винаги е добре това да бъде изискано в писмена форма.
Право на работника/служителя е да даде или да откаже да даде обяснения, като отказът да се дадат такива следва задължително да бъде документиран, за да не послужи като основание за обжалване на наказанието.
След като се запознае с обясненията, работодателят решава дали да издаде заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Самата заповед задължително следва да съдържа:
- Дата на издаване;
- Имената на нарушителя;
- Вида, мястото и времето на извършеното нарушение на трудовата дисциплина;
- Наложеното наказание;
- Подпис на издалия заповедта /работодател или упълномощено от него лице/.
Заповедта, която задължително трябва и да е мотивирана, се връчва срещу подпис на наказания работник. Той може да откаже да я получи, като отказът му се удостоверява в заповедта обикновено със свидетели на самото връчване.
Има ли срок за обжалване на заповед за дисциплинарно наказание?
Да, има срок за обжалване на дисциплинарно наказание и той е едномесечен за „забележка“ и двумесечен за наказанията „предупреждение за уволнение“ и „уволнение“. Началото на срока започва да тече от датата, на която заповедта за налагане на дисциплинарното наказание се връчва на работника/служителя и изтича на същата дата следващия месец.
В случай, че работникът/служителят не се възползва от тази възможност, той губи правото си да обжалва заповедта по-късно и тя автоматично влиза в сила.
Има ли последствия за работника/служителя при дисциплинарно уволнение?
Съгласно българското трудово право, при дисциплинарно уволнение законосъобразно уволненият работник/служител дължи на своя работодател обезщетение, което е в размер на възнаграждението му за срока за предизвестие. Тоест, ако срокът за предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение е едномесечен, дисциплинарно уволненият работник/служител дължи обезщетение в размер на една брутна заплата, ако е двумесечен – на две заплати и т.н.
Втората последица при дисциплинарно уволнение се изразява в намаления размер на обезщетението за безработица, което е с фиксиран срок от 4 месеца и е в минимален размер.
Третата последица е отбелязването на основанието за прекратяване в трудовата книжа, което значително усложнява намирането на следващо работно място, предвид резервите, които имат работодателите в наемането на лица, които в техните очи са неблагонадеждни и склонни към нарушения на трудовата дисциплина.
Обръщайки се към юристите от кантора „Белев, Манчева и партньори“ нашите клиенти получават правна помощ в следните насоки:
- Професионална правна консултация във връзка със законосъобразността на наложеното им дисциплинарно наказание;
- Анализ на документите и спазването на процедурите, регламентирани в Кодекса на труда;
- Насоки относно необходимите доказателства за защита на невиновния работник или служител;
- Изготвяне на искова молба с приложенията;
- Образуване и водене на делото пред компетентния районен съд;
- Осигуряване на изпълнението на решението и заличаване на наказанието;
- В случай, че съдебното решение не е в полза на клиента, изготвяне на жалби до по-горния съд и процесуално представителство в производството пред него;
- След приключване на делото – снабдяване с изпълнителен лист за разноските и образуване на дело за възстановяване на направените съдебно-деловодни разходи.
Обжалване на дисциплинарно наказание – цена?
Трудовите дела, включително и тези срещу заповеди за дисциплинарни нарушения, са освободени от държавни такси за образуването им. В самите съдебни производства обаче може да бъде необходимо назначаването на различни по вид експертизи, като графологически или счетоводни например, разноските, за които се поемат от страната, която ги е поискала и която цели да докаже твърденията си чрез тях.
Съгласно тарифата за адвокатските възнаграждения, хонорарът на адвокат за обжалване на дисциплинарно наказание е в размер на минималната работна заплата, която към момента е 550.66 €/1077 лв. Първоначалната консултация с адвокат по трудово право касаещи такива дела, е 76.69 €/150 лв.
Направените по делото разноски за адвокат и експертизи се присъждат на спечелилата делото страна.
Ако работникът или служителят счита, че не е извършил вменяваното му нарушение на трудовата дисциплина и то е незаконно или несправедливо, то той не следва да приема безропотно работодателския произвол. И двете наказания нямат пряк материален ефект, доколкото целта им е морален укор, но те могат да служат като основа за налагане на по-тежкото наказание – уволнение.
Делата за обжалване на заповед за дисциплинарно наказание са подсъдни на районния съд по адреса на ответника. Доколкото повечето работодатели-ответници са юридически лица, за адрес се взема адресът на седалището на съответното дружество. ГПК предвижда и изключение от правилото, като дава възможност трудови дела да се образуват и в пределите на районния съд по мястото на извършване на работата.
Обжалването на дисциплинарно наказание изисква познаване в детайли на трудовото законодателство и процедурите по прилагането му. Обикновеният човек без юридическо образование и съответния опит по трудови дела няма такива познания и затова винаги е добра идея да потърси специализиран адвокат по трудово право.