С нашата адвокатска кантора често се свързват клиенти, които искат да водят дело за родителско отчуждение. И на нас, също толкова често ни се налага да обясняваме, че законът не позволява такова съдебно производство. Родителското отчуждение е факт, който следва да бъде установен при заведено дело за установяване на родителски права или за изменение на режима на упражняване на родителски права.
И той има своето значение при определяне от съда кой от родителите ще стане носител на родителската отговорност.
Какво е синдром на родителско отчуждение
Има значителна разлика между юридическото понятие „родителско отчуждение“ и психологическата теория за синдрома на родителското отчуждение, която не винаги се разбира дори от повечето адвокати.
Синдромът на родителско отчуждение /СРО/ се появява като термин през 1985г., когато американският психолог Ричард Гарднър описва комплекс от симптоми у децата, в резултат на негативно настройване от единия родител към другия родител.
Сред най-ясно изразените симптоми са: негативното говорене срещу другия родител, абсурдните и нелогични оправдания на детето да проявява подчертан негативизъм към единия и абсолютна убеденост в правотата на другия родител.
Представянето на чуждото негативно мнение за свое, липсата на вина за жестокото поведение, както и прехвърлянето на негативизма и агресията и към близките на “отчуждавания” родител, също са типични външни проявления на СРО.
Теорията на Гарднър за синдрома на родителско отчуждение търпи сериозни критики относно своята ненаучност и недоказаност. Не на последно място, при нея се счита за невъзможно един родител да бъде едновременно „отчуждаващ“ и „отчуждаван“, което пък на практика се среща изключително често.
Родителското отчуждение по смисъла на закона
В българското семейно право негативното настройване на дете не е непознато явление и същото е коментирано в небезизвестното Постановление № 1/12.11.1974г. на Пленума на ВС.
Въпросното постановление съдържа указания при какви обстоятелства, с оглед защитата на интересите на децата, може да се изменят режими на родителски права и лични отношения.
Едно от основанията, посочени в него, е „отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратното“. И преди половин век, когато е писано постановлението, е имало родители, които са имали поведение, което в сега действащия Семеен кодекс се описва като родителско отчуждение.
Именно поради това, че нищо не се е променило в поведението на разделящите се родители и отчуждаването на деца продължава да се практикува и в наши дни, съдебните състави продължават да обосновават решенията си на един правен акт с половинвековна давност.
Как се установява родителско отчуждение
При данни за такова, съдът следва да изслуша, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от СК, становище на психолог. От съществено значение за изхода на делото за родителски права или промяна на режим е отговорът на въпроса – кой от родителите има вина за родителското отчуждение при детето.
Затова и съдебната-психологическа експертиза, допусната по дело за родителски права, трябва да изследва освен детето и двамата му родители. Защото именно в тяхното поведение, в техните неуредени отношения и желания за отмъщение и реванш, се крие отговорът на въпроса – защо детето е отчуждено.
В практиката си сме виждали как родители отказват да приемат становището на трима различни специалисти в областта на психологията, че детето им е отчуждено именно поради тяхна вина и тяхно поведение. Често родителското отчуждение настъпва поради действия на самия „отчуждаван“ родител.
Това обикновено се случва с бащите, които не разбират, че говорейки срещу майката, сипейки обиди срещу нея, притискайки детето да избере страна в родителския конфликт, всъщност го отдалечават от себе си. А когато специалистите психолози им покажат грешките, отказват да приемат и твърдят, че вещите лица са „купени“.
Значение на родителското отчуждение в дело за родителски права
В случай, че се констатира съзнателно настройване и отчуждаване, с цел защита на интереса на детето, то следва да бъде дадено за отглеждане на родителя, който няма отчуждаващо поведение.
Отчуждаването на детето следва да се приравни на психическо насилие, което може да има сериозно отражение на бъдещото му развитие. Затова, поведение на родителя, което може да се квалифицира като родителско отчуждение, следва да бъде санкционирано от съда като грубо посегателство срещу интереса на детето.
Последици за детето от родителското отчуждение
В практиката си сме виждали редица случаи както на съзнателно отчуждаване, така и на несъзнателно.
При първия случай, планувано, с логични и последователни думи и действия детето се отдалечава емоционално от другия родител. Ясно се разбира от „отчуждаващия“ родител, че това не е добре за детето, но желанието за отмъщение е по-силно и детето е оръжието, което се използва с крайна жестокост, без оглед на щетите, които ще претърпи.
Във втория случай, емоционално нестабилни родители, без да разбират, че вредят на собственото си дете, имат поведение, което го отблъсква. Неможещи да пренебрегнат негативизма, обидата, нараненото его, те сипят обиди и цинични квалификации, без разбирането, че детето няма да им даде исканото удовлетворение. Напротив, то ще се отврати от тях и ще започне да ги избягва.
И в двата случая такива родители имат поведение, което крие сериозен риск от развитие на погрешни психически установки в собственото им дете. След като то порасне, ще съсипе личния си живот, защото инстинктивно ще възпроизведе грешния модел на поведение на собствените си родители, които за него са авторитети и примери за подражание.
Предвид това, че родителското отчуждение се среща удивително често, има два варианта – или родителят е неспособен на елементарна мисловна и аналитична дейност, която да му позволи да предвиди последиците, или същият приема за нормално съсипването на бъдещето на своето дете.
И в двата случая на такива родители не следва да бъде предоставяно упражняването на родителски права и дори следва да бъдат ограничавани контактите им с детето, докато не коригират поведението си.
В случай, че Вашето дете е настройвано от другия родител, не се колебайте, свържете се с Адвокатска кантора „Белев, Манчева и партньори“. Ние имаме богат опит в делата за родителски права и превенцията на родителското отчуждение.
Колкото по-рано потърсите нашата помощ, толкова по-лесно и бързо ще възстановите нарушената емоционална връзка с Вашето дете.
