Обезщетенията в трудовото право биват най-различни видове – такива за недопускане и отстраняване от работа, при командировка и преместване, трудоустрояване, при природни и обществени бедствия и т.н.
Гореизброените обезщетения, макар и регламентирани, са изключително рядко срещани в практиката и за това настоящето изложение ще касае обезщетенията, за претендирането на които най-често се образува трудово дело, а именно – обезщетението за неспазено предизвестие, обезщетението за прекратяване на трудовия договор без предизвестие и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск.
Типичната ситуация, в която се претендира обезщетение за неплатен годишен отпуск, е когато трудовото правоотношение с работника бъде прекратено и същият има право да ползва платен годишен отпуск, в който обаче в резултат на уволнението си няма как да излезе.
Ако работодателят е коректен още в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ще посочи, че на служителят се дължи обезщетение при прекратяване на трудов договор, за платения годишен отпуск, на което той има право по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.
Както обаче показва практиката, често това право не се отразява в съответната заповед или ако се отрази, не се изпълнява и съответната сума не се превежда.
Тогава за работника възниква нуждата да води дело за неизплатено обезщетение, като в производството той следва да докаже, че е бил в трудово отношение с работодателя и че то е било прекратено и да заяви твърдение, че не му е било изплатено дължимото му се обезщетение.
Обезщетение за прекратяване на трудовия договор без предизвестие започва да се дължи от работодателя, когато работникът прекрати трудовото правоотношение без предизвестие, поради неплащане на трудово възнаграждение, обезщетение или осигурителни вноски, както и когато промени мястото и характера на работа или други условия, които той няма право да променя.
В този случай той дължи на работника обезщетение в размер на договореното между страните брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието посочено в трудовия договор.
Обезщетението за неспазено предизвестие се дължи в хипотезата на желание от страна на работодателя да прекратяване на трудовия договор, преди изтичане на срока, регламентиран за предизвестието в трудовия договор.
При това положение той дължи на работника обезщетение за времето от прекратяването до изтичането на срока на предизвестието.
Обезщетение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради незаконно уволнение. Това обезщетение се дължи в случай на уважаване на исковете на работника по дело за незаконно уволнение и обикновено се подава заедно с тях.
Размерът на обезщетението, поради незаконно уволнение, може да бъде в размер на до шест брутни работни заплати.
Срокове за искове в трудовото право
Сроковете, в които могат да бъдат предявени исковете за обезщетенията в трудовото право са тригодишни, като се изчисляват от различни моменти, като когато се съединяват с други искове, като тези например за незаконно уволнение, то следва да се има предвид, че там срокът е значително по-кратък и е два месеца.
От основно значение е начинът на изчисляване на дължимото на работниците обезщетение, което е регламентирано от Кодекса на труда, а именно, че за основа на претендираният размер следва да се вземе този на трудовото възнаграждение, получавано бруто за месеца, която е преди този на уволнението или на другото основание, което поражда правото му да получи така дължимото му се обезщетение.
Чисто практически следва да се има, че много трудно могат да бъдат доказани други допълнителни възнаграждения, както и части от заплатата, получавани не по ведомост, а на ръка. Така че работникът реално може да разчита на обезщетение само съгласно официално даваното му такова.
В случай, че Вашият бивш работодател не изплати дължимите при прекратяване на трудовото правоотношение обезщетения, не се колебайте, а се обърнете към специалистите от Адвокатска кантора „Лазар Белев и партньори“ за консултация и завеждане на трудово дело за получаване на полагащите Ви се по закон парични суми.
Имате право на обезщетение, когато трудовия ви договор е прекратен на следните основания:
- Намаляване на обема на работа;
- Съкращаване на щата;
- Закриване на предприятието;
- При отказ на служителя да се премести да работи в друго населено място;
- Когато заемате длъжност, на която трябва да се върне незаконно уволнен служител.
При такива ситуации имате два варианта. Първият е да подадете жалба до Инспекцията по труда, а другият е да си потърсите по съдебен ред правата. Ако имате нужда от консултация, обадете ни се и ние ще ви съдействаме, за да получите обезщетенията, които ви дължат.
