Развод заради изневяра

Развод заради изневяра

Разводът заради изневяра не е ново явление в българското право, защото още по времето на Първото българско царство при управлението на Княз Борис I (842 – 888) в най-стария ни писмен закон – Закон за съдене на хората (Законъ зa сѫдение людитѣ) изневярата е посочена като причина за развод.

Според Екзархийския устав, изневярата също е абсолютно основание за допускане на развод, като пред духовния съд е достатъчно да се докаже, че е имало извънбрачни отношения, за да бъде допуснат развода. По това време не е изследвано дали в резултат на прелюбодеянието бракът е претърпял дълбоко и непоправимо разстройство, а се е приемало, че самият акт на изневяра е водило до такова.

Еволюция на правната рамка относно изневярата

След Освобождението изневярата също е призната за тежко брачно провинение, доколкото е нарушение на съпружеското задължение за вярност и взаимно уважение. И тук идва интересният момент, че в последната си редакция на Семейния кодекс от 2009г. задължението за вярност вече не фигурира сред съпружеските задължения, а практиката в последните години е на това брачно нарушение да се придава малка или никаква стойност при развод.

В съвременното право самият акт на изневярата не е достатъчен, за да обоснове развода. Необходимо е този акт да е довел до дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Защо обаче е въведен този допълнителен критерий? Отговорът е ясен – не винаги изневярата ерозира брачните отношения в крайна степен и законодателят е преценил, че всеки отделен човек приема липсата на вярност в брачната половинка по различен начин.

Практически наблюдения

В практиката си съм виждал множество случаи на тежко понасяне на изневярата, на невъзможност егото да бъде подтиснато и да се прости, но също така и много случаи, в които се дава втори шанс на провинилия се съпруг и семейните отношения се продължават.

Често срещана грешка при развод по исков ред заради изневяра е съпругът да търси морално удовлетворение в съда, при положение, че разводът може лесно и бързо да приключи по взаимно съгласие. И аз винаги задавам на желаещите да водят бракоразводна война съпрузи един и същи въпрос – „Какво мислите, че ще спечелите, ако докажете изневярата на другия съпруг?“. Задавам този въпрос по причина, че първо изневярата се доказва изключително трудно – все пак хората, с малки изключения, не смятат за нормално да извършват прелюбодеяния пред свидетели.

И на второ място, защото на практика доказването на изневяра при развод по исков ред единствено води до това, че съдът ще присъди направените разноски по делото на непровинилия се партньор.

Митове и факти при развода поради изневяра

Една изключително често срещана заблуда е, че ако е изневерила съпругата, това дава предимство при развода на мъжа в частта, касаеща родителските права. Това обаче няма никаква връзка с реалността и доказването на изневяра по никакъв начин не дава предимство при определяне на родителските права или ползването на семейното жилище.

За някои хора моралното удовлетворение от това, че другият съпруг е признат за виновен за това, че е изневерил е важно, за да бъде заздравено нараненото его, но на практика искането да се прекрати брака поради изневяра има много повече негативи, отколкото позитиви.

Негативите от доказването на изневяра

На първо място „ваденето на кирливи ризи“ винаги предизвиква краен негативизъм в отношенията след развода. Макар, че кръгът на лицата, които на практика ще разберат за изневярата е сравнително ограничен – съдията, адвокатите и най-близките, това задължително влошава отношенията между съпрузите.

Когато страните имат деца, тези влошени отношения неминуемо рефлектират не само върху отношенията между родителите, но компрометират и тези с децата. Неприязънта между родителите, породена от злепоставянето, поражда напрежение и желание за реванш, и като оръжия за това често се използват децата, като на практика съм виждал това да се прави и от двете страни.

В желанието си да накажат другия родител, често пред децата търсещият морално удовлетворение родител представя в най-черни краски изневерилите баща или майка и по този начин подронва родителския авторитет, не само на другия, но и своя собствен.

Защо обаче става така, че целеният резултат е различен от този, който се случва? Много просто – изкарвайки се жертва, разчитайки да получиш съжаление и разбиране от собственото си дете, единствено получаваш презрение и загуба на уважение от него, защото никой не харесва и не уважава слабите.

Най-честият резултат от тези действия не е привличане на детето към себе си, а е тийнейджър, който мрази еднакво и двамата си родители.

Имуществените отношения след развода

Делба на имот след развод

Доказването на изневярата и вината за развода, последвани неминуемо от влошаването на комуникацията и личните отношения прави на практика невъзможно доброволното уреждане на имуществените отношения. Ако двамата съпруги след развода проявят разум и запазят комуникацията, това значително увеличава шанса да си спестят воденето на тежко и скъпо дело за делба на придобитото по време на брака имущество.

Като заключение, съветът ми като бракоразводен адвокат е, ако можете да преглътнете обидата и гласът на нараненото егото в ситуация, в която партньорът е изневерил и това не е инцидентен случай, да обсъдите прекратяване на брака по взаимно съгласие.

Разгласяването на този факт и желанието за реванш няма да ви донесат никаква полза, а негативите и в емоционален, и във финансов план от едно тежко дело за развод по исков ред заради изневяра могат да са значителни.

call us icon